Toolbar

2017

34 items

Пътят от Мерзуга до Маракеш минава през атласките планини, типични марокански села, скалисти планини, богати на магнезии и разкриващи гледки, придаващи ти усещането, че се намираш на Марс.


Пътят от Скура до Мерзуга минава през типични марокански села, скалисти планини, богати на магнезии и разкриващи гледки, придаващи ти усещането, че се намираш на Марс.

Варзазат е световноизвестен филмов център с най-големите студия в Мароко, където най-големите международни кинокомпании снимат своите филми. Филми като „Али баба и 40-те разбойника“ (1954), „Лорънс Арабски“ (1962), „Човекът, който искаше да бъде крал“ (1975), Джеймс Бонд – „Живите светлини“ (1987), „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Кундун“ (1997), „Легионер“ (1998), „Мумията“ (1999), „Гладиатор“ (2000), „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“ (2002), „Небесно царство“ (2005), „Александър“ (2004), „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ (2010), „Херкулес“, „Игра на тронове“, „Исус от Назарет“ и много други са заснети тук.

Снимки по пътя от Айт Бен Хадду до Варзазат - Мароко. Pictures on the way from Aït Benhaddou to Ouarzazate - Morocco


Айт Бен Хадду е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Укрепеният град се намира в южната част на Мароко. Жителите на Айт Бен Хадду почти изцяло са напуснали града, тъй като с течение на годините той изпада в пълен упадък. Градът е построен в традиционна мароканска архитектура от червеникаво - кафява глина и лабиринт от сгради, свързани помежду си с тесни пътеки и арки. Известни филми като Star Wars и Гладиатор са заснети в района.


Пътят от Маракеш до Айт Бен Хадду минава през атласките планини, типични марокански села, скалисти планини, богати на магнезии и разкриващи гледки, придаващи ти усещането, че се намираш на Марс.
















Кан е град, който в най-пълна степен разкрива същността на Френската Ривиера. Слави се като един от най-изисканите и луксозни френски курортни градове, което се дължи на световноизвестният международен филмов фестивал, както и на слънчевите лъчи и кристално чистото море. Ето как аз видях Кан или по-скоро какво ми направи впечатление.







След Авиньон и провансалските села се отправих към френската ривиера, известна още и като Лазурния бряг - Côte d'Azur. Отседнах 4 дни в Ница. Ница трябва да се види. Мога да кажа само, че според мен английската дума nice идва от името на този френски град.

Ле Бо дьо Прованс e едно от най–живописните и популярни места за посещение в Прованс, но когато го посетих врмето беше дъждовно и ветровито. Това не попречи обаче да се потопя в атмосферата и поддам на чара на селцето, разположено в развалините на замъка Бо на скалист хребет в района на Малките Алпи, както и на удивителната сбирка от тесни, стръмни улички и каменни къщи от Средновековието и ХVІ–ХVІІ в. В днешно време старите и запазени къщи са работно място за местни занаятчии, които продават изделията си на неспирния поток туристи, а те са в пъти повече от населението му, което е само 369 човека, макар че в предишни години е стигало и до 4000.

На път от Русийон още преди изкачване на един хълм се появи гледка – терасовидно разположения град Горд, който ме впечатли дори преди да стигна до него. Разходката в Горд бе като пътуване назад във времето. Градчето е родено от камък и съхранило очарованието на старите времена. Освен впечатляващата гледка на Горд, се оказа, че градът има какво да ми покаже и вътре, из тесните си улички и красиви аркади. Калдъръмените улички минават през добре запазени или реставрирани къщи, приютили в днешно време кафенета и магазини с традиционните за Прованс стоки и сувенири.  Градът, който никога не е превземан по време на битка, стои там горе високо на хълма и гледа към долината и земеделските и лавандулови полета. 

Русийон е едно от най-известните провансалски градчета, което се слави с цветове си. Градът е заобиколен от най-големия и най-богат залеж на природна охра в света и е бил важен център в търговията с пигменти на този железен оксид. Местните къщи са боядисани с впечатляващи цветове. Има около 16 нюанса, вариращи от бяло, през жълто, та до червено. От центъра на градчето по една улица се стига директно до скалите от охра в долината на Феите. Това беше основната причина да посетя Русийон. След разходката из града за около 1 час изминах и пътеката Le Sentier de Aiguilles, пешеходен маршрут през гора и скали от охра. 

Отправяйки се с влак от Авиньон към две провансалски градчета  - Горд и Русийон, които впоследствие влезнаха с списъка ми на любими места в Прованс, стигнах до Апт, от където трябваше да взема автобус до Горд и после Русийон. Имах повече от час до автобуса за Русийон и затова използвах времето да се разходя в Апт. Градът се оказа интересен, особено старата му част, заобиколена от стени, които датират от Средновековието. Зад стените се крият тесни улички, сводести проходи и малък фонтан в центъра на площада, а всичко това е построено около катедралата "Св. Анна", датираща от 12-ти век. 

Когато бях в Авиньон търсех в интернет най-красивите места за посещение в Прованс. Попаднах на сайт, където една американка описваше така красиво впечатленията си от градчето Л'Ил Сюр Ла Сорг, че го включих в списъка. Когато го посетих се питах какво е видяла и с какво я е впечатлило толкова много? Разхождах се, снимах и обядвах в Л'Ил Сюр Ла Сорг и непрекъснато си задавах този въпрос. И до ден днешен обаче, сещайки се се питам пак същия въпрос и пак отговор не намирам. Градът се намира около река Сорг, която се разделя на канали и буквално градът се разполага на острови между петте ръкава на реката. Разбрах само, че именно по тази причина Л'Ил Сюр Ла Сорг често се нарича "Венеция на Комтадин". Има и още един въпрос, на който не намерих отговор - защо от толкова много градчета и села в Прованс в Л'Ил Сюр Ла Сорг имаше най-много американци?

Тръгвайки от Авиньон след 27 км. стигнах до град Оранж, а след още 20 км. до градчето Везон ла Ромен. Самото име на градчето показва дълбока връзка с Римската империя. Още преди първата световна война започват разкопки, простиращи се на 40 акра. Изкопани из под земята са улици и жилищни сгради от Римска Галия.

 

Авиньон, наричан Северната Ватикана или град на силния вятър, е град с хилядолетна история, който крие зад крепостните си стени бивша папска резиденция, съкровища на изкуството и великолепна архитектурата. Тук по-голяма част от живота си прекарва италианския поет Франческо Петрарка.


Пасторални гледки от влака Париж-Авиньон.


Zeki Malunski

amateur photographer

About me

Sample Image Professional interests - Programming PHP, C, C ++, C # and Java; WEB technologies; WEB Design; Databases; E-Learning; Software for mobile phones - Android.
Personal interests - Photography; Numismatics; Philately.

Links

Websites that I follow:

Newsletter Signup

Stay informed on my latest photos and new posts.

Not Enough. Do you want more? Follow me now..