Toolbar

Разкази

Като всяко дете и аз имах мечта за това какъв искам да стана като порасна. Но още от малък не съм се задоволявал с малко и имах две мечти. Едната беше да стана архитект. Дори изработвах къщички от картон. Животът обаче ме отведе другаде - избрах си друга професия, а мечтата за архитект дори бе забравена. После работата ми стана отговорна и натоварена, а ангажиментите много. Една вечер, борейки се с казусите в главата ми, от една страна и възглавницата за сън от друга, за да се приспя си мечтаех какво бих правил, ако евентуално следващия уикенд съм свободен и изведнъж спомена за картонените къщички изплува. Казах си, това ще да е - ще си остана уикенда в къщи, ще се усамотя и ще релаксирам, майсторейки една картонена къщичка. Уви такъв уикенд така и не дойде.
Подсъзнателно мечтата винаги е работела, тъй като когато преди години започнах да обикалям света, кръстосвайки градовете, най-много внимание обръщах на сградите. Винаги гледах, снимах и се наслаждавах на сградите в стил ренесанс, готика, барок, рококо и класицизъм, а сградите в стил модернизъм просто подминавах. Стоманата, бетона и стъклото винаги са ми се стрували прекалено студени.
И така до преди броени дни, когато по препоръка на един приятел отидох да разгледам фондацията на Луи Вюитон и по-специално сградата. Тонове стъкло, стомана, бетон и дърво. С една дума модернизъм, но АРХИТЕКТУРЕН ШЕДьОВЪР, който промени чувствата ми към медоренизма. Този шедьовър на архитектурата и дизайна не само ме върна към спомена за детската мечта, но ме накара и да ви разкажа повече за сградата, а не както обикновено да кача една галерия със снимки и толкова.


Театър: Център за градска мобилност
Сцена: Aвтобус 102
Постановка: Комедия в три действия
Действащи лица: Пътник (от ромски произход), 120-кирограмов контрольор, Мустаката пътничка на възраст 72-74 години, Шофьор-касиер (без реплики)
Вход: 1.60 лв.

Първо действие

Пътуваме с градския транспорт в автобус по линията 102. Жега, но рейса е нов, климатизиран и леко ароматизиран от някои пътници. Скука, чакаме си нашата спирката и реем погледи през прозорците. Изведнъж раздвижване на авансцената. Нещо става. Ром на средна възраст с бейзболна шапка и тениска с лекета от по на три години почти изтичва към шофьора. Явно е забелязал нахлуването на контрольори и решава да си закупи билетчето, което му липсва за проверката. Чуваме заветното „Карти и билети за проверка!“. След гласа се появява един от глутницата контрольори - 120-килограмов мъжага. Провери ни набързо и с туловището си блокира пътя на нарушителя като го позиционира до предната врата без алтернатива за бягство, забранявайки на шофьора да я отваря. Усещаме, че ще има сеир, а ние сме с гръб към сцената, веднага сменяме местата си и сядаме на „първи ред“.

Зеки Малунски

Любител фотограф

Малко за мен

Sample Image Професионални интереси - Програмиране на PHP, C, C++, C# и Java; WEB технологии; WEB Дизайн; Бази от Данни, Eлектронно Обучение; Софтуер за мобилни телефони - Android.
Лични интереси - Фотография; Нумизматика; Филателия.

Препоръчани адреси

Страниците, които следя:

Абониране

Искам да бъда информиран за нови снимки, публикации и актуализации.

Не ти е достатъчно? Искаш още? Последвай ме...